автор: petinka

Времето за нас полека си изтича,
за теб то спряло е - без ход!
Нетленен с любовта, Ти, сине Божи,
със радост тръгнал си по трънен път ...
Облечен във онези жални дрехи
превиваш гръб под дървения кръст.
Към Голготата ти сам поел си
с мисълта за прошката. Изправил ръст,


с пирони здрави, впити във ръцете ти,
"разпни го" чува се от хорските уста ...
Сърцата ще събудиш на невярващите,
на които дал си къшей хляб и свобода,


утолил си жаждата на "прежаднелите"...
С "Осанна" срещнаха, изпратиха те с кръст.
Но твойта мисията е тука на земята -
да вярват и вървят по пътя си, без мъст.



Душите щом отворят си за светлината
и с добро поемат по житейския си път,
със твойта обич, вляла им се във сърцата ...
Със нея, Боже, по-добър ще е светът!