автор: no_more_dreams

Нещо ми е криво. От мене си.
Май и на другите съм им крива.
Обаждам се и отменям се.
И във мислите си се скривам.
И падам надолу. В депресия.
По-дълбока от... сини очи.
А усмивката ми пак е отнесена
от бури. И морски вълни.
Така ми е сиво. От всички ви.
От празните думи. И мисли.
Сега се разделям на срички.
И се забравям. За винаги.