Като хиена, здраво и хищно кокал захапала
сякаш впил си се в моите мисли ...Гризеш!
Не умея да стрелям, нито с ласо боравя,
но зная - примамката нова ще те откъсне от мен.
На месото сочно, аз сигурна съм, че ще налетиш
и щом е друга плячката, за мене ще забравиш.
Докато със нея бориш се, в твоя хищнически ум
за миналата жертва ти място няма да оставиш.
Обаче ... щом заситиш се, след много кратко време
ще си припомниш и за мръвката предишна, сочна
и паст раззинал, с оглушителния вой ще се обърнеш,
за да ме откриеш и завърнеш пак обратно.
Не си познал: от старата ти сладка хапка
ще е останала единствено и само ненавистта, тъгата. ??????
Аз като костица здраво в гърлото ти може заседна,
а да ти попреча даже мога и на свободата....
Но с този вкус и с нрав на хищник горски
не една, дори не две ще са жените,
които ще попаднат в твойте лапи,
изконсумирани, захвърлени ...Горките!
Но убедена съм в едно: на майстор ще попаднеш,
а сигурно и в ролята на плячката ще бъдеш
- оглозган, консумиран и захвърлен,
но и в зверската си кожа да си ... пак ще си изяден!