автор: mimi1001

Поглеждам се в огледалото,
сякаш правя го за първи път,
за Бога! Дали това съм аз?
Сълзите ми текат.

Аз виждам в своя лик
отчаяние безкрайно,
сякаш сподавеното ми сърце
в образ се е изградило тайно.

Защо да вярвам аз
на глупави слова?
С какво заслужи тоз живот
изстрадалата ми душа?

Аз страдам за нехайство чуждо,
дете съм на наивността,
опитвам се да го преглътна – но е трудно,
не мога все да бъда твърда – още повече сега.

Седя сама в нощта
и хлипам до забрава,
това е моята съдба
Бог ми я е отредил такава.

Страданието ме погубва зная,
но не мога аз да се сдържа,
ръка протягам към безкрая –
за мен настъпи края на света.