Устата е началото, не края
но с краят не започва рая,
а думите са само твоя слабост,
с тях криеш, как сме клекнали пред хляба,
но не от преклонение и почит,
по-точно е -
с ракията и подлост лочим!
А подлостта е всекидневен порив,
без нея ще се срути,
безръкият семеен покрив,
но все пак - в нощите ръждиви
намирам керемида светлосива,
напукана от облаци и слънце
и нея благославям с вик продънен:
Спасителко, ти криеш мойта слабост
от бога мил и вятъра продажник...