автор: Vlad_Ongyl

Прегръщам майката, заспала на прага,
до смърт уморена от грижи и чакане.
Прегръщам хлапака, който отлага
за някой друг път тъжното плакане.

Прегръщам просяка дрипав на ъгъла
и куция скитник, тръгнал за никъде.
Прегръщам жената, от обич излъгала,
приятеля плах, прегракнал от викане.

Прегръщам лудия с пъстра жилетка,
който високо предрича вселенски беди.
Прегръщам старицата, вечно заета
избелелите снимки в албум да реди.

Прегръщам вдовицата с черен воал -
бивша невяста сякаш в минал живот.
Прегръщам пияния, връз тезгяха заспал,
вместо любима прегърнал мокрия плот.

Прегръщам момичето с грозно лице,
което с часовник в ръце още чака.
Прегръщам човека с тъжно сърце,
гледащ след черната пара на влака.

Прегръщам всички непрегърнати от мен
в мига, когато трябвало е да го сторя.
И моля се - дано е близо вече тоя ден,
когато с тях ще мога и да поговоря!