автор: diogen

Пишеш, че съм загрубял
Нима позна ти мойта нежност
Сега без време остаряла
Без време търсиш безбрежностти
И загубените хоризонти
Които така и не позна

А аз без време отрезвен
Потърсих бистър извор, жаден бях
огледах за спокоен пристан
и при удобен случай спрях
мъничка туземка си намерих
и сламена колибка си покрих
туземчета си народих
туземец аз се преродих

Щастлив не съм,
но имам хоризонт безбрежен
с туземката не съм тъй нежен
но пък съм и верен
и със малките туземчета
света ми се закръгля
така че любовта наврях в ъгъла
на семейното блаженство