знаеш ли как се чувствам
когато убивам поредната илюзия
умирам заедно с нея
все едно съм насочила острието
към гърдите си
пространството става тясно
подобие на ивица
плъзгам се по острието
и после отвъд където
сивото е основният елемент
на предвидимите възможности
забрави ме ако можеш
ще се справя както винаги
трябва само да си намеря
нова илюзия в която
цветовете да са различни
и да се припокриват поне за малко
с представите ми за реалност
в огледалото е останала
само сянката ми
и не затваряй докрай
последния изход
за да мога да прекося улицата
плаши ме бързината й
с която премина през вчера
и ме захвърли във утре
още не съм се научила да живея
в хоризонта отвъд себе си
едновременно с теб и без теб
необходим си ми докато те забравям
и гася луните си в слънцето