Не виждай в мен началото,
аз вече съм накрая,
рисувам в огледалото,
графитено чертая
невидимите белези
на моето отдавна,
оставени от набези
на неизбежност бавна.
Прокудени мечтите ми,
се скитат безпризорни,
а сухото в очите ми
не ражда вече нови.
Не, аз не съм началото,
началото си ти,
а аз съм само точката
в сегашното преди,
във вчерашното утре,
във снощния ми ден,
ще бъдеш ти началото
създадено за мен.