Последната надежда на неизвестния поет Делчо Рабоделчев бе екстрасенската и ясновидка Митка. Какво ли не бе опитал, но... като го тегли, тегли, страшно тегли към писането!
А пари в тази работа откъде. “Ех, как печелят поетите на запад!” – с възхищение, но без злоба си помисли той, тъкмо когато се изправи снага срещу снага пред прочутата леля Митка.
- По работа си дошел тука! – заканително измърмори тя, свела поглед и тутакси заповяда. – Е, питай, като ще питаш!
- За бизнеса искам да попитам – рече нашият поет.
- Ти на туй бизнес ли му викаш? – сопна се ясновидката. – Но като си рекъл бизнес... я да видим... хм, книга ще издадеш!
- Така ли? – светнаха очичките на Делчо. – И кога?
- Скоро, скоро! Ама за таз работа, за тоз бизнес де, една жена ще ти помогне. Аха, виждам я тука – голяма красавица, накичена, млада.
“Бре! – каза си наум Делчо. – Че аз такава жена не познавам!” Но поблагодари на леля Митка с десетачка и забърза към спирката да хване по-скоро междуградския автобус. Върви, а през ума му като се нанизаха едни стихове – от хубави по-хубави! “Ще пиша - помисли си, - ей това ми е работата – ще пиша!”
- - -
Вкъщи писа цяла вечер и почти през цялата нощ. На развиделяване заспа, но разни видения разкъсваха съня му. Като се събуди на обед, пред очите му сияеше образът на известната фолкпевица Фурия. Нея беше сънувал – млада, сексапилна, чаровна, тя го бе заговорила насън. Също наяве чути, помнеше думите й: “Чалга, сладки ми поетчо, чалга! Народът иска чалга! Така че – не се двоуми!”
“Но това не е поезия!” – опита се да протестира Делчо. Красавицата само врътна глава и отпраши с новия си “Опел калибра”.
“Може туй да е жената, дето ми предрече леля Митка!” – плесна се по челото Делчо. Все пак му бе останал малко здрав разум след изтощителното нощно писане.
И нашият поет реши да пробва. За настроение широко разтвори прозорците на стаята си, откъдето безпрепятствено нахлу свежа, ритмична чалга, звучаща денонощно от стереоуредбата на съседа му, фен на Рени, Мени и Дандарени, би казал Делчо, защото не знаеше имената на фолкпевиците. Послуша известно време, после затвори прозорците, все лист и химикалка, и се вдъхнови. На един дъх написа:
“Що ли да не пея – няма да немея,
днес със мойта кака – трак! във малинака.”
Само че мотивът с малинака му се строи вече изтъркан, така че се зае да измисли нещо ново:
“Макове червени, пиленца засмени,
батко да ви гушне, ей тъй да ви мушне.”
Този текст пък му се видя доста вулгарен, защото Делчо Рабоделчев предварително бе решил да пише само стойностна чалга. Затова се напрегна още повече:
“Любовта е трънче, ах, на мойто пънче
скъпа, поседни си, скъпа, почини си.”
Стихчето му се стори сносно и той продължи в същия дух.
Само след седмица Делчо има щастието да прочете своите нови стихове пред отбрана публика – в кварталния пенсионерски клуб. Хорицата така обилно му ръкопляскаха, че Делчо изпадна в умиление и аха да се разплаче, когато един старец заситни мелодийка на акордеона си.
След месец неизвестният поет набра смелост и участва в специален конкурс за текстове на фолкпесни и взе, че спечели. Жури в състав: собственикът на местната бензиностанция, началникът на пощата и шефката на градския културен отдел му връчи грамота и такава парична награда, че Делчо едва не припадна. С парите мислеше да издаде дълго мечтаната си стихосбирка, но не би. Известна продуцентска къща го назначи за щатен фолкпоет и започна да му плаща толкова високи хонорари, че Делчо забрави за всякакви стихосбирки.
След година столично издателство му издаде тритомник. Така фолкпоетът Делчо се прочу. Вероятно вече сте чели нещо от него или неволно сте слушали негов текст. Просто няма начин.