автор: bon_bon

С очите си прозирам на паважа
познатият ти поглед натъжен,
една стрела погрешно ли запрати
някъде в сърцето и във мен.
Душата ми е - думи неизказани
от мисли чисти все за тебе пазени.
И вяра във надеждата съм скрила,
да изтръгна неродената стрела,
че чувството родено бавно стига
в мрачината уморена на ноща.