автор: centsche

Вълни вълните гонят и застигат
и в мощен устрем към брега се сливат!
И го обгръщат в своите обятия -
милиони дни стоически познатия.
Даряват безпределната си нежност,
зачената в дълбоката безбрежност,
обсипвайки го с малки раковини -
изящен жест на дълбините сини...

Брегът от камък - все един и същи -
да дава е за него неприсъщо,
но всеки миг от всеки малък тласък
полека той превръща се във пясък.