Гадно телефона мълчи,
а чакам да позвъниш ти...
Май не ще дочакам аз
твоя звън в този час!
Може би вече празнуваш
и моят вопъл не чуваш-
как без тебе тъй страдам,
и в меланхолия дива изпадам!
Но чувам желания звън-
и осанна викам като на сън,
че слушам мечтания глас...
Май голямо магаре съм аз...
Би трябвало да те познавам,
не трябва да се съмнявам...
Че щастлив съм аз пак-
виж какъв съм глупак!