автор: Aleko

А някога, преди много, много години аз също бях мъничък. Ей толкова, на!
Даже и от тебе по-мъничък. Та в онези далечни, стари - прастари времена ставаха много чудесии. И с мене също. Не само в приказките, които баба ми разказваше.
А тя ги разказваше като истински! И така, една вечер баба ме сложи да спя и започна приказката. Както ми разказваше, съм се унесъл и съм заспал. Хич и не съм усетил, кога е излязла от стаята. Поглеждам с едното око - през прозореца Луната се усмихва. А вънка светло - като ден. Е, не точно като ден, ама горе-долу...И нали си бях малко щурав, скокнах през прозореца - право на поляната отзад. А оттам - колко му е -горичката на две крачки. А така, викам си, сега ще уплаша баба. Като види че ме няма...като хукне да ме търси...като се завайка! Голям майтап ще падне! Хубаво, ама вместо баба, идва една голяма мечка и отдалече ми вика:
- Ей, дете непослушно, сега ще те изям!
Само дето не напълних гащите. Хукнах да бягам. С всички сили. Бягам, бягам, ужким много бързо бягам, а като гледам - стоя си на едно място. Мечката съвсем се приближи, а аз си стоя на края на горичката, не съм помръднал и крачка. Започнах да си мисля: ако се превърна на пиронче, мечката няма да може да ме изяде. Още не съм си го помислил, и усетих, че съм едно съвсем мъничко пиронче. Ама съвсем мъничко. Скрих се в коренчетата на тревичките и се смях на глас, като гледах как глупавата баба Меца души въздуха и се оглежда наоколо.
Мина не мина някое време, тъкмо се успокоих, че като заваля един пороен дъжд. Ама такъв порой, че капките бяха по-големи от мене. Вали, вали ...и...говори:
-Ах ти, непослушко! От баба Меца избяга, но от мене няма да се скриеш. Ей сега ще ръждясаш и няма да можеш повече да помръднеш!
Още не се доизказал, и започна да ме сърби навсякъде.Ами сега, май наистина ръждясвах? Тогава си помислих: кой не се плаши от дъжда? Ами жабите, разбира се.
Докато си го помисля, станал съм на жабче! Скок-подскок, скок-подскок, шляпам си из гьолчетата и се смея на глупавия дъжд. А той, ядосан, спря да вали. Задуха един топъл вятър, чак горещ! Не само че изсуши земята, ами започна да ми стяга кожата чак. То да беше само това, добре! Точно срещу мен видях две големи, опулени, изцъклени очи и една още по-голяма уста, готова да ме налапа целия. Ами сега! На змия ли трябваше да попадам? Защо ли не слушах баба или пък поне не бях един таралеж, та да види тая змия! А тя вече почти ме беше налапала, когато с ужас отскочи назд, а от устата и стърчеше цял куп бодли! Ха-ха-ха! Така ти се пада! Нека ти! Като по чудо отново се бях спасил. Със ситни крачици приближавах към отворения прозорец, като се надявах отново да стана детенце, да се вмъкна обратно вътре и да заспя на мекото легло под звуците на бабината приказка. Даже и не си помислях да я плаша вече! Ето, още няколко крачки и ще съм си у дома!
Изведнаж - тъмнина! Нещо меко ме обви и ме вдигна нагоре, а после ме понесе с лекота! Чух скърцане на врата и после гръмовития глас на дядо:
-Бабо, виж какво донесох на нашето внуче, да си играе с него. Ежко-Бежко пред вратата! Заклупих го с капата и сега - играчка за внучето!Нали оня ден си умори папагалчето, миналата седмица свари рибките в аквариума, та сега си няма домашен любимец! Да видим Ежко-Бежко колко ще устиска. Дано поживее поне седмица, преди внучето да го умори! Пък после ще трябва да му търся нещо друго.
Изтръпнах от ужас! Ами ако все още съм в леглото? И ако ме дадат за играчка на това дете, което съм аз! И си спомних за "любимите" ми занимания. Как се мъчих с вилицата да уцеля някоя рибка в аквариума, как се опитвах, а понякога и успявах да хвана някоя, нищо че след моето хващане червата им се проточваха като конец след тях и до сутринта се обръщаха по гръб. Как гоних папагалчето из стаята с бабината метла и как накрая го стигнах! Ужас! Какво ли ме чака сега? Проврях муцунка през отвора на шапката и боязливо погледнах надолу. Да! В леглото спях аз! Можех ли да се спася от себе си? Каквото и да измислех, не беше достатъчно находчиво. Все пак, срещу себе си имах един калпазанин, който въобще не подозираше колко е страшен. И какво бих направил на негово място с един таралеж? Да му подстрижа бодлите, за да не бодат, да ги скубя един по един и после да пробвам, дали и него го бодат, и какво ли още не! О, не! Бабоооооооо! Помоооощ! Това съм аз, не е таралеж, бабо! Вече ще съм добър! Няма да измъчвам животинките! Спаси ме бабоооо!Няма да бягам вечер през прозореца, няма да се крия от теб!
И о, чудо! Баба ме чу! Пoвдигна завивките и ме целуна нежно, както само тя може, по облените в сълзи бузки. А дядо все още не беше се прибрал и, разбира се, нямаше никакъв таралеж!
Та такива ми ти чудесии ставаха, когато бях малък. Имаше още много, но за тях ще ти разкажа друг път, а сега спи, мило ми дете! Сладки сънища и нека Господ бди над тебе!