автор: valeri_maistora

Щом проблесне утрин
със зеници будни,
твойте устни търся
за целувки чудни.
Сякаш ме докосваш
и трепти в телата
шепота на есен,
жаждата за лято.
Щом нощта полъхне,
мило ме приспиваш,
нежно ме прегръщаш,
сила в мене вливаш.
Сутрин отпечатваш
по плътта ми гола
спомени за лято
и мечти за пролет.
Даже да хладнее
мрачно есента,
ние пак ще чуем,
мила, песента...
Даже мъртва зима
с мраз да ни покрива,
ние пак сме живи,
любовта е жива!