автор: sulla

Днес през целия ден моят инфантилен мозък беше обсебен от мисълта за генезиса и значението на благопожеланието „Да ти е живо и здраво името!”.
Причините за това обсебване биха могли да бъдат две – или учестената употреба на изречението на връх Цветница, или пък въпросният инфантилизъм, от който страдат нервните ми тъкани. Но която и от тези причини да изберем за по-вероятна, то няма да се приближим повече до отговора на въпроса за природата на имената (а защо не и на местоименията), които могат да живеят и умират, да се разболяват и да оздравяват.

Често можем да чуем: „Нека наричаме нещата със собствените им имена!”. Не съм съгласен. Или поне не съвсвем. Това изискване е лесно приложимо към „Кирил и Методий” например, но какво установяваме при „Ботев и Левски”? Ако приложим изискването, ще трябва да казваме „Христо и Васил”, което би довело до объркване в много от случаите. Ето защо, понеже е прието тези неща да се наричат не със собствените, а с фамилните им имена, „Ботев и Левски” се оказва много по-разбираемо и удобно за употреба. Да не говорим колко ужасно би било да се мъчим да наричаме Парацелз със собственото му име, което е Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм! Така че недейте непременно да наричате нещата със собствените им имена.

Но да се върнем на благопожеланието „Да ти е живо и здраво името!”. В годишния цикъл на човека има два големи лични празника. Единият е неговият рожден ден, когато близките му го даряват със заклинанието да е жив и здрав самият той, а другият празник е неговият имен ден, когато се прави същото заклинание, за живот и здраве, обаче на името му. Очевидно, щом се налага да се прави второто заклинание, то името е реално застрашено от болест и смърт, както и самият човек. Дори не е трудно да се намерят доказателства за това – ето например безименният пръст е нещо, чието име е умряло и затова си няма такова. Срещат се и цели езици, които са измрели – мъртвите eзици. Въпреки това има хора, които ги разбират. Те, като произнасят имената на нещата с думите на мъртвите езици, всъщност викат духове. Тоест латинистите са един вид лингвистични медиуми. Малко по-парадоксално е да определим състоянието на името на нещото „мъртвец”. Доколкото то описва нещото абсолютно адекватно, то си е едно добре функциониращо, здраво и жизнено име – „мъртвец”.

Разбира се, умирането на имената е крайност, която едва ли настъпва толкова често. За да не се стига до него, трябва да се грижим за здравето на имената – да са преди всичко здрави, за да бъдат и живи. От какво боледуват имената? От какво може да се разболее, например, името на болестта трипер? Очевидно от каквото би се разболяло и името Памела Седефчова Пуева, включително и от трипер. Или от каквото би се разболяло всяко друго име – имената са еднакви и назовават нещата, не правят друго. И дали съответното нещо е задник или момина сълза, то името му са е име. И се нуждае от грижи. За да ви е живо и здраво името, не разчитайте само на поздравителните SMS-и на имения си ден, а всеки ден, всеки час полагайте грижи за името си.

Друг аспект на именното боледуване е ползата, която може да донесе изследването му за науката. Ето една вълна от доказателства, която ни залива, но заедно с това да ни дава и повече знание за света. Доказахме, че имената боледуват също както и хората. И щом боледуват като хората, следователно и болестите им са същите, иначе нямаше да е „като хората”, а нещо друго. Коя е една от най-популярните човешки болести? Всеки знае от ученическите си извинителни бележки, че това е ОКГДП (остър катар на горните дихателни пътища). Следователно тази болест е често срещана и при имената. Но какво ни сочи този извод? Това и само това, че щом имат горни дихателни пътища, които да хванат катар, то имената би следвало да имат и долни дихателни пътища. Следователно имената са ориентирани по оста горе-долу (а не ляво-дясно, когато щяхме да имаме диагнози като остър катар на левите дихателни пътища или остър катар на десните дихателни пътища). А щом имената имат „горе” и „долу”, то кое е „горе”-то на името Долно Камарци. Разбира се, това е „долно”. Защото, ако напишем името Долно Камарци вертикално, то веднага ще стане ясно, че „долно” е горе. Веднага обаче ще се появят коментари, че всяко име може да се напише вертикално по два начина – с края нагоре и с края надолу. Съгласен съм, защото доказателство за това дава името Горно Камарци, където „горно” е отдолу. Ето как едно елементарно знание за болестите, от които могат да се разболеят имената, ни дава информация за тахната ориентираност в пространството. А тази информация, съгласете се, е важен лингвистичен фундамент!

Хайде, да ви е живо и здраво името! Другия път смятам да разгледаме класификацията на българската псувня според това какъв роднина засяга, с какво действие и в кое отвърстие. Разбира се, и според корелацията преходност/възвратност – напр. „Да ти е..... майката!” къмто „Е.... си майката!”..... Ами, да.