автор: biser4e

Любими,
има толкова неща,
единствени и някак много важни,
които ни събират и делят,
които ни отричат и доказват.
... и слънцето, което се завръща,
под стряхата ми в старата липа.
И стъпките ти, хукнали да търсят
все още неродените слънца.
И онзи юг, от който ни е топло,
за тебе дом, за мене свобода.
Нощите със огнен цвят на охра.
И утрини, окъпани в роса.
Ласката в интимното движение,
когато ме целуваш по очите.
И думите, които откровено,
признават, че ще трябва да си идеш.
И двете недовършени вселени,
които до взаимност се отричат,
а после се превръщат в съвършени
извън нещата, в думата обичам.
Любими,
има толкова неща,
които губят смисъл и значение,
когато ни прелива любовта
със най-интимното движение...