автор: Elling

Още една зима си отиде.Още една зима,която дори не дойде.

Мечтите за бяло и чисто бяха оплескани с кал и мръсотия.Мечтите за природна тишина и медитиращ студ бяха проглушени с просташки кикот и опушени с долнопробен кюмюр.Нещо безцветно се откъсна от мен и пое по неизвестни пътеки,оставяйки ме да се лутам в мъглата.Сивота и неориентация.Мазните вендузи на отчаянието полепват по свитата ми на отбранително кълбо душа.Проникват и смучат последните ми капки надежда.Губя се.Изтървам случаите около мен и чезна бавно.Какво да променя за да не свършва така?Или е късно да ставам и да се боря наново?Спомените се топят като обещани,но неполучени снежинки,а напред вече не виждам.Не виждам.
Аз затварям очи...