Бледнееща тъма,
развиделяване, лъчи...
Звезда последна
тръпне в небесата...
Лек полъх на ветрец.
Прохладно.
Плискащо мълчи
и пази в дълбините
чудесата
морето преди изгрев.
Върху пясъка студен
с ръка пресявам
мидени черупки.
А гларус се навърта.
И... навярно е решен
да грабне кифлата...
Я, хайде – чупка!
Но после я подхвърлям.
Ами...
нека я кълве.
Без друго ме извади
от копнежа
по странното, загадъчно,
предутринно море.
И...
пак удавих се
на делника в кипежа.
2007