Бял лист бях -
Накъса ме.
Сега събираш парчетата.
Някога пишеше с удоволствие
Върху гладката ми повърхност,
Сега със сълзи ме мокриш.
Разпадам се.
С всяка капка мастилото се размива.
Бавно, без да искаш
Спомените изтриваш.
Пусни ме.
Нека ме отнесе вятърът.
Боли ли те?
Сигурно.
А мен не ме попита.
Изхвърли ме,
Нека почивам.