автор: Bjorna

Ако бях непознат,
просто минаващ
щях да махам със юмруци
в пияната пролетна вечер,
щях да вия и да късам
своето минало на парчета
после,
със свист към врата
щях да изстрелям сладостта,
прелиствайки в горещите прозорци
чуждото алиби
и ще гълтам ли гълтам през сълзи
прокъсаното крайче
на неговото
вълнено чорапче

Да, но улиците тук се заблудиха,
по капките се стича дъжда,
хора с очи на заспали риби
си разрязват устите,
но безполезен е гласът,
когато е сезонът
на тишината
и аз си го пазя
в тайната пазва
за по-добри времена

Казват,
невъзможно било
да изтупаш капките
на ръзсъдъка от подметките си
и в пустотата да плуваш
от фенер към фенер,
както е невъзможен разговорът
между два гласа, когато
от уста в уста се пресипва само
сметановия вкус на мъглата

И така, нелепо
на крайчето на утрото си люшкам краката
размишлявам,

казват, че леглото ми е разтворено оригами,

да, ама
само слънцето си позволява да се търкаля
по покривите- много е нагло и рижо.

И ако не беше кафето в моята чаша
нямаше сега да ти сложа точка.

.