автор: Celena

Сама съм като лодка сред вълните
и чувам само лекият им плясък,
а блъскат се в главата ми мечтите,
останали без бряг, земя и пясък.

Тъй тъжно е, чак искам да заплача,
но спира ме възвишеното в мене
и за пореден път напада ме тъгата,
но казват – болка се лекува с време.

Добре! Така да бъде! Тук ще чакам!
Но всичко се променя за секунди
и въпреки, че искам да извикам,
съм пак безмълвна сред стотици луди.

Аз чакам, чакам… Губя чак търпение,
но със надежда взряна съм във мрака.
О, Боже, как го искам туй спасение,
което за пореден път ми бяга!

А сълзите ми капят веч безспирно,
но съм сама, сама, сама, сама…
И днес приемам самотата мирно
и знам, че утре с мен ще бъде тя.

За кой ли път отново неразбрана
усмихвам се, макар да съм сама,
и тъй отчаяно отново вярвам,
че ще се отърва от тази самота.