автор: snejkata

1.Натежали от мисли листата
на вековния, стария бук
в тях закачливо зашушна южняка
млада пролет накичи го с ябълков цвят,
а герданче от мъх за украса
дари му върбата.
2.Този стар,изтерзан ветеран
от ветрове,дъждове и печал
заприлича на млада фиданка-
тъй накичен той гордо разтърси снагата
и вятърът нежна му песен запя
3.Толкоз време огъван
от нощните стражи и хали,
уморен и до болко измъчен
той с вяра в утрешен ден
беше кичил короната стара.
4.Не познал радостта от
изминала пролет,
взрян в сляпото утре
бе засенчил две ябълки млади,
а пък те го дариха с премяна
5.Смирен и посърнал,
унизен от постъпката своя,
той размърда бяла глава
и тихо зашепна:
"Моля, простете-
невежество,значи.........
сила и мощ............
и може би........ малко тъга!
Навеждам аз ниско своите клони
дано да пропусна сред тях
първи утринен лъч
и да грейне в дръвчето красиво и младо
тъй мечтания пролетен плод..........!"