автор: gorski

Полутъмно и тихо. Далеч от пазарите.
До сърцето ти близо в неделния ден.
Вече всичко е казано, но го повтаряме
само с поглед, прегръдка и жест съкровен.

Върху стария скрин - недопити две чаши,
недописан сонет, недочетен роман...
Календарът, часовникът, който ме плаши
от стената със своето често дан-дан.

В този Ноев ковчег сме пленени от зимата,
а наоколо - снежна пустиня и здрач.
Само няколко часа за ласки ще имаме,
само няколко мига за радост и плач.

Допусни ме до своите тайни желания,
освети непонятната моя тъга.
Твоят глас е за мене неделна камбана
и за светла молитва зове ме сега.