В дългите нощи на сиво мълчание,
когато градът в летаргия тъне
и залеза червен и огнен в рядка кал се потопи,
тъмата спусне черните си дипли..........
1.В дългите нощи на сиво мълчание,
когато градът в летаргия тъне
и залеза червен и огнен в рядка кал се потопи,
тъмата спуска черните си дипли,
в унес сладък две тела се сливат
две тъжни сенки-очертания върху стената тъмнината ще извае!
2.Единствено мълчанието ляга между тях като неканен гост
и вън оркестърът неземен им приглася лунната соната........!
3.Догорял е вече огненият изгрев,
а зноят летен се размесва с утринният хлад,
зората с тихи стъпки се провира в натежалото мълчание
и в сладък грях се сливат две тела изгарящи от страст!
4.Усмивка нежна ляга между устни жарки сладостно упити
след такова зазоряване любовно,
и в миг жестоко изпищява клаксон от такси,
спирачките на тир езскърцват зловещо от близка магистрала
и раздират утринта!
5.А залезът..................се е стопил отдавна
..........изгревът дарява свойто утро
откраднато от магистралния сатрап............!