автор: Mistral

От дълъг път си идваш.
Тъжен фотоапарат.
Сухи снимки.
Стената на плача.

Минаха години.
Пътепис на живота ни.

Ще закусваш ли?

Пак на път.
Близък изток.
Ти не мечтаеш.
Ще говорим, когато спре плача
на майките

Късно е вече за закуска.

Истината иска своите жертви
дори и в мирно време

Тук съм.