автор: sapfir

Заспивайки прегръщах тъмнината.
Пропадах в бездната на мрака.
Приземих се разтърсена от удар.
Уплашено се заоглеждах.
Тъмница, пещера студена.
Затичах се в безкрайни коридори
на алчна тъмнота обгърнала
и последната надежда светлина.
Очи опулени на лъвове видях,
дебнещи поредната си жертва
и после змии съскащи със гняв
към мен посягаха.
Но в миг глас мощен заехтя,
врязал се камшик във тъмнина:
"Спри!"
и бликна светлина,
появи се бяла маса,
а на нея чаши три
за вино, от кристал, високи.
Но вместо вино в тях съзрях
вряща, черна течност.
Тогава гласът отново закрещя:
"Назад не можеш да се върнеш.
Ако си отчаяна и уморена,
отиваш си и в дим ще се превърнеш.
Губиш само настоящето, което имаш.
Но преди това вдигни глава
и погледни!"
Гледам неземна прелест,
лазурни небеса сияят,
в далечината се усмихват
цветовете на дъгата,
но не една, а няколко дъги,
преплетени, венец
изваян от най-пъстрите цветя,
с очи на самодиви, живи и преливащи.
Гласът прекъсна чудната магия:
"Това са твоите мечти!
Харесват ти, нали?
И ще ги стигнеш, ако
чернилката във чашите изпиеш!"
Дори за миг не си помислих
да се откажа от красивите дъги.
Отпивам от първата чаша.
Горчи и пари, но успявам.
Гласът ми казва:
"Добре се справи
с чашата - НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ!"
Сега е втората поред.
А тя е - НЕ ПРЕДАВАЙ ДРУГИТЕ ОКОЛО ТЕБ!"
И нея пия без да спирам,
парливо е, в гърлото гори, горчи,
но мисля за красивите дъги.
Гласът отново се обажда:
"Добре. Сега е третата,
последна, най-горчива,
но с нея ще бъдеш непобедима.
Чашата на ИСТИНАТА!"
Започвам пиенето без да мисля,
щом другите успях
и нея ще изпия!
Горчи, пареща, и хлъзгава, и тежка
вряща течност попива
бавно в тленното ми тяло,
а кръвта по жилите ми почернява.
Силен смях дочувам,
летящ на къдри в облаци
и отново гласът:
"Не се плаши!
Светлината черното ще изпари,
но вече нищо няма да те победи!
Сега върви напред към своите дъги!"
Събудих се. Погалиха ме слънчеви лъчи.