Когато рано младостта отмине
и сребро косите ти посипе,
издайно време легне върху плещи
и твоята снага прегъне
.....................................................
1.Когато рано младодтта отмине
и сребро косите ти посипе,
издайно време легне върху плещи
и твоята снага прегъне,
животът ти превърне в тъжна приказка-
симфония от звуци избледнели
и драснат паметта ти спомените стари,
то знай,че старостта те е погалила...........!
2.На стихотворния ти лист сълза ще капне,
океан от мисли ще излее,
и бавно ще се нижат редовете.........
и океанът ни от чевства бавно ще изтлее!
2.Искрици малки като в огнище........