автор: snejkata

От екрана ням и черен на живота
едно лице наднича........посърнало и посивяло,
едва загатва своята усмивка
а всъщност...........усмивката......я няма............!
1.От екрана ням и черен на живота
едно лице наднича........посърнало с посивяло,
едва загатва своята усмивка
а всъщност.........усмивката............я няма.......!
2.И той оставил е своят отпечатък страшен,
и с бели корди е покрил главата,
и нежно около очите
сякаш паяк е изплитал свойта мрежа!
3.Ръце отпуснати и уморени,
нозе-като прекършени криле след дълъг полет,
с нежното ухание на тиха теменужна нощ-
ти чакал си с разплакано сърце
да спре до тебе любовта!
4.Тя дълго се е скитала сама
сред тази необятна тишина,
и с нежен взрив е срещала
друга такава тишина,
която със лъчите светли и студени на звезда
изписвала е в нощното небе нежното-това е ЛЮБОВТА!