Имало едно време едно вампирче. Веднъж както си летяло над притихнало градче, дочуло музика. Тръгнало натам. Колкото повече се приближавало, толкова по-силна била музиката. Накрая стигнало до една къща. Погледнало през прозореца. Вътре било светло и двайсетина свежи мръвки танцували и се смеeли. Усетило как коремчето му стърже и дори чуло къркоренето, въпреки силната музика. Облизало зъбки и зачакало някой да излезе.
Не минало много време и една от мръвките отворила вратата. Вампирчето се спуснало и започнало да пие. А мръвката се дърпала, викала, мятала се... Но никой не я чувал.
Напило се вампирчето и седнало на стълбите да отпочине. Изведнъж погледът му се размътил, започнало да вижда в розов оттенък. Тръснало глава, но станало още по-лошо. Едва фокосирало обувките си. Опитало се да стане, залитнало и се претърколило по стълбите. Ударило си крачето и извикало от болка. Рукнала кръв. Станало му още по-зле. Опитало се да отлети, но изгубило ориентация и се блъснало в стената. Паднало долу и на четири крака успяло да се скрие в гората.
На сутринта като се събудило главата го боляла. Не можело да стане, защото крачето още много го боляло. Опитало се да си спомни какво е станало, но спомените му били бегли и откъслечни. Единственото, в което било сигурно било, че повече няма да пие кръв от весели и залитащи мръвки!