***
В свят на мълчание
мигом обречени
усните нежно шептят
думите спъват се
недоизречени
сякаш потъват във мрак
удари тежки
съдбата поднася ни
нещо във нас се гневи
ала обречени
всичко понасяме
вътре у нас го таим
в свят на мълчание
бавно откачаме
и се превръщаме в дим
утрото бавно
си плюе на дланите
тягостно дните текат
ние усърдно
си ближеме раните
май че по малко болят
П.И.