автор: perlitta

пък ти идвай понякога – казваш
преди мълчанието да намушка гърлото ми
нагълтваме си думите със мъка
и хълцаме когато се усмихваме
количките доставят бебета по домовете.
банален петък за разходка
рутинна светла вечер пълни парка
баби, деца и кучета под строй
гласът ми глътнат гвоздей тея дни
само минавам – казва и издишва
но повече мълча
но повече мълчим

небето се натяга първо акварелно,
после маслено
после мръсно
слиза из софия и застудява.
в главата ми се нижат пропагандни речи,
притиснати от знамена и гняв.
организирана омраза.
топчето яростно по масата подскача -
до понеделник цветовете се стопяват.

идвай понякога във парка – казва
два пъти
и двата пъти ще бъде изневяра
дори да следвам само топчето със поглед
докато подскача между потните тела
и потните бутилки бира.
или да чувствам топлия ти дъх
по голото си рамо на някакъв концерт,
и погото за извинение
а после да го прегърна и целуна
пред смаяния ти четиригодишен поглед
и после пак да идвам в парка
и да те гледам
и да мълча

идва есен
идва зима
идва пролет
мълчанието хванало е корен и расте
желязно във дробовете
натъпква джанков цвят и главобол в носа ми
гласът ми почнал да ръждясва
някакво куче лае до побъркване
небето идва с края на света
докато вървя по братската могила
отекват топчета за тенис
косата ти разцъфва в станиоленото слънце
като елф

четири години расло
мълчанието е ръждив пирон
цъфти безплодно и безмислено в главата ми
решим ли да говорим
безбройни запотени думи за политика
яростни речи
възбудени за музика
докосвания за убедителност

решим ли да говорим
стигаме до края на темите
краят на парка
краят на света