 |  Тя отново намери подслон -
тази болка, позната до болка.
Кой й беше последният дом?
В него как е живяла? И колко?
Като гост не потропва отвън,
а събаря стените от воля.
Невъзпитана с писан закон,
тази болка за прошка не моли.
Бе с вериги, с намордник, в затвор,
неподвижна, беззъба, едничка.
Тази болка - един общ позор
за безсилието да се обичаме.
И сега - размразил се поток -
ни залива богата и пищна.
Тази болка не ни дава срок
разрешително да й подпишем.
Тя отново намери подслон
и остава. Позната до болка,
тази болка си има пак дом.
В него как ще живее?
И колко?
Публикувано от hixxtam на 01.06.2004 @ 18:46:13
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 13
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Тази, познатата..." | Вход | 12 коментара (28 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Тази, познатата...
от Merian на 01.06.2004 @ 18:49:15
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg | "..Тази болка - един общ позор
за безсилието да се обичаме..."
Това най-силно ме удари...
И колко може да живее наистина една болка... |
Re: Тази, познатата...
от magiq02 (mag2002@abv.bg) на 01.06.2004 @ 18:52:33
(Профил | Изпрати бележка) | Болка свисти....С нея как да живеем и ...колко!?
Благодаря ти...Хубав стих...Безброй въпроси и ...болка! |
Re: Тази, познатата...
от Koleto (nik_gog@yahoo.com) на 01.06.2004 @ 19:19:47
(Профил | Изпрати бележка) | | Браво! Описала си по невероятен начин болката! Това е едно от най-силните чувства! |
Re: Тази, познатата...
от spirit (my_spirit@all.bg) на 01.06.2004 @ 19:22:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Страхотен стих, направо ме потресе...но все пак, докато душите ни усещат болка, са живи.... |
Re: Тази, познатата...
от ANG на 01.06.2004 @ 19:37:45
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/ | Дали
познатата до болка
болка
е позната
болка
това
е
въпроса
на
въпросите
по
въпроса
и си мисля, че тъй като болката съществува САМО
когато човек и отвори вратичката си за нея в себе си
ДАЛИ
да не сложи катинара - ръждясалия
за негативните въпроси
и да отключи завинаги катинира
ръждясалия
САМО
за всичко останало:
ЛЮБОВТА |
Re: Тази, познатата...
от lachistata (lyubitsasavova@abv.bg) на 01.06.2004 @ 19:43:42
(Профил | Изпрати бележка) | Заболя ме, Светла. Защото и аз се питам същото...
|
Re: Тази, познатата...непозната
от bagarov на 01.06.2004 @ 20:51:44
(Профил | Изпрати бележка) | Тази болка до болка позната!
Пак ли ти ще и даваш подслон?
Зная с болка е пълна душата
щом допуснеш да влезе без стон! |
Re: Тази, познатата...
от libra на 01.06.2004 @ 22:12:14
(Профил | Изпрати бележка) | | тази болка ще остава болка, докато и се съпротивляваш...просто я приеми и тя ще изчезне постепенно...простичко е и е лично изживяно.. |
Re: Тази, познатата...
от Meiia на 02.06.2004 @ 17:02:37
(Профил | Изпрати бележка) | Натъжи ме..."болка,позната до болка" и "безсилието да се обичаме..."
И аз се питам защо сме склонни д прегърнем болката и страха,вместо просто да сме любов...А,че...щом боли,значи има въглен,жив,впит в душата ни...това е надежда,тъжна,последна,но надежда.... |
Re: Тази, познатата...
от Ufff на 26.06.2004 @ 16:08:00
(Профил | Изпрати бележка) | На кукувица болката прилича:
зарязва си децата-и отлита
в гнездата чужди,оплетени от прежда кукувича,
където нови яйчица от болчици да ръси...
Да я пропъдим , но не единствено в съня си! |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 512
ХуЛитери: 6
Всичко: 518
Онлайн сега:
