Към смъртта:
О, може би си страшна ти,
сломяваш с ледените си очи.
Убиваш лесно, в миг,
с ужасния си дрезгав вик.
А от наострената ти коса
не се отървя никоя душа.
...
Сигурно плашило си голямо,
за обществото изтерзано
...
Ала мене, мен ме забрави,
не ми влияят адовите ти очи,
а косата ти не е всесилна,
желязна глупост е безсилна.
Ох гротескна си,
да плашиш някой друг иди,
ако можеш хайде ме срази ,
но уви, уви
И смърта тогава със косата
Отсече ми главата
Ала не разбра
Че тя
Успя
Със глупавата си коса
Да отреже собствената си глава
И затова
Сега
Смъртта
Е без глава...
...
...
...
Смъртта бях аз