Стремиш се към живота.
Бягаш от трудностите на живота.
Търсиш себе си.
Не можеш да се скриеш от себе си...
Срещаш смъртта.
Предизвикваш я.
Тя те предизвиква.
Вика те. Лови те.
Гледате се... Нима ще я уплашиш?
За кратко сякаш я побеждаваш.
Превръщаш се в туптяща жизненост.
Та тогава най-стремително умираш!
Раздаваш създаденото от теб.
Търсиш безсмъртие.
Това е началото на смъртта ти.
Колкото повече заживяваш в другите,
толкова повече твоят път се скъсява.
А как иначе? Би изчезнал
без следа, като дим...
Не вярваш, че е възможно да те няма.
Неизбежно е, уви.
Нищо не можеш да направиш.
Редът ти свършва.
Листът е изписан.
Тогава...
Започни на нов ред.
На нов лист.