пахутакауа
кървавочервена
горещи залези
и самота
но не болезнена
животът се променя
променя се разлятата луна
стопява се във пазвата на мрака
остава като резен от лимон
променят се
понятия
очакване
представи за приятели и дом
завърта се полека колелото
и вече съм на следващия зъб
харесвам самотата си защото
шумът и суетата ми тежат
пахутакауа
кървавочервена
и залезът е същия на цвят
не ме боли
не си мисли за мене
харевам този тих самотен град