автор: biser4e

Откакто в най-внезапната ти дума,
звездите безпощадно се взривиха,
сънувам разстоянията помежду ни
със странното усещане за близост.
Останах цяла в толкова раздели
и тиха след пропуснати възможности.
Нали е свобода и висша ценност
да можеш да обичаш безусловно.
Но тази нощ дъждът е нарисувал
лицето на нощта със твойта липса.
Дали не е усетил,че сънувах
очите ти, преди да си отидеш!?
Или на облака внезапно дотежа,
каквото на небето бе написано,
и безпощадно се взриви в нощта,
за да целуни тъжните й мисли..