автор: Vedrin

Плахо моля за твоята прошка.
Не издържам в студения мрак.
Самотата - нахална стоножка
стъпва в мене със стотния крак.

Мигновения сто изживяхме.
Сто целувки във вечери сто.
Сто надежди със теб разпиляхме.
Всичко свърши. Не питах защо.

И сега ми мъсти самотата.
Със крачета пълзи ли, пълзи.
Тихо плача и трия с ръката
тези сетни стотина сълзи.

Плахо моля те. Страдам. Копнея.
Обърни в радост мойта тъга!
Сто години със теб да живея -
сто причини намерих сега!

(От цикъла "Стихотворения за съкрушените")