автор: emiliq

По-добре утре да си тръгна.
Да ме няма.
И оттук, и от теб, и от истините, за които нямам думи...

Ще се събудиш и по навик ще ме търсиш.
А, пък аз ще се превърна в последното писмо до теб.
Написано кратко и четливо. Подходящо за раздяла.
Ще бъде, всъщност, най-красноречивото писмо- твоето проникновение за мен!
И няма да са нужди повече думи, стонове, молби.
Ще усетиш всички мои сетива!
И ще разбереш най-после моето вълнение.
Не знам, тогава, къде ще бъда аз и дали щи ни оплаквам...
Но, поне, когато теб те няма, аз съм цяла! И опознавам се по-добре преди да продължа...

Ще се научиш, сигурно след време, да виждаш себе си без мен.
И сред нежещите се мигове от ядни бури и гиздаво горешо слънце,
ще се чуеш пак да казваш как не за първи път делят се влюбени.
А, аз в отговор ще замълча.
Преглъщайки бодливо спомена колко много се обичахме...