автор: daik

*1
Трябва да смелиш с душата си всичко..
Аз съм този ,който се храни със хляба.
Кълновете остави за кожата на манекенките.

*2

Небето падна в кладеца,
А чановете…
събуха си копита.

*3

Събират клони птиците.
Гнездо си правят.
Аз от гнездото- искам клони.

*4

Когато в тъмното видиш бялото,
а в черното светлина…
Не му слагай цвят.

*5

Мразя се, когато удрям с ножа,
а очите ми са насълзени.
Режа лук, вместо теб.

*6

В празните корпуси на празни заводи,..
Беше красиво
отчаянието на релсите без влак.

*7

Не съм оценител.
Нито в “Кристи”, нито в пункт за отпадъци.
Просто очите ми те избраха.

*8

Момиче ,
Не си играй със отлежала тишина…
Викът й не е девственост.

*9

“Две точки във безкрайността…”
а с третата е…
многоточие.

*10

Такава старост ме е налегнала…
Ей на…
Все искам да съм мъдър.