Тишината ми легна болна!
Сложих й компрес на главата
и оцетни кърпи в душата,
а очите й тъжни, парят.
Асфалта напукаха, свежата
локва преоблякоха в сухо,
на тротоара шумотворците
тупнаха глухо.
Сгърчиха им се сърцата -
топящи се восъчни фигури
с дупки в средата.