arzu, 0805 & kap - unplugged
Това зелено на водата
(и не защото е под мост) -
дълбокото на зъзнещите корени
(под шапката на синьо "утре");
трошица хляб за гладни камъни
(в упорството на капките въпросите);
заоблено ленива лудост в тинята
(ах, люспите от есенно мълчание):
ще се прекърши в тиха истина.
Това зелено ме боли
(и не защото е само).