автор: seso-sms-o

По бърните ми - виж! - е само сол
/ти казваш, че било ти сладко /
от сторения вихрен карамбол
при нашето полягане /за кратко!/.

На нещо нищо вече е юрган,
санирана – стената – се проби,
избликнаха и светлини в таван,
стопи се лед, и пак си се втвърди;

врабче и гълъб подразбра що значи
по пладне любене, и милване въобще,
и как с теб двамцата – разгонени ездачи -
си бяхме и камшици и коне…

Летяща тройка… Третият – снегът,
нападващ на парцали зад стъклата…
О, тая сол!... Далеч да е мигът
когато ще я ближа без остатък!

----
/От снежни времена/