автор: kristi

В копривата зла те сънувах.
Тези мои измислени сънища...
Да те погубя - струваше ли си?
Не беше готов за стръмното.
А те обичах, обичах, бога ми.
Знаеш ли как те обичах?
Като циганка - пътна бродница
на кръстопът. Сляпо вричах се
да съм лято в откоса - в очите ти.
Все да съм твоя. Насветулчена.
Светъл нощен фенер. И всичкото
в очите ти да е случване.
Онемял да ме търсиш във макове.
В пазвата на нощта да ме любиш.
И в подкови, в галоп изгубени,
да са сините дъхави люляци.
Сънно и жадно за теб да немея.
Забравила себе си , да те сричам.
И подвластна, и властна над времето
да чуя простичкото: Обичам!