На съществото,което не доживя пролети и лета,
което не отвори очи за света
и остана .......недовършено произведение на изкуството ЛЮБОВ
/точица в сърцето на мама-на КРИСИ/!
1.Изминат дълъг път
обидни думи,хули и лъжи,
умира в тебе нещо,
а от него пак разцъфва КРАСОТА!
2.Разтвориш длани да посрещнеш изгрева
с появата на първите лъчи,
и чувстваш пулса на сърцето си
как лудо бие и тупти!
3.Минават дни
и в мъката се ражда красота,
с топъл дъх до твоето лице,
и две очички изгарящи те в мрака
с усмивка топлят твоето лице!
4.Какво по-хубаво от туй
да гледаш в бъдещето,
да знаеш,че и ти си бил частица от СВЕТА!..........................
.........................................................................................