автор: kameja

Понякога попадам
в лабиринт от самота.
Не чувам стъпките на другите
в съседни коридори.
Не фенер, а огледало
във ръката си държа,
не знам къде е
невидимата врата.
Неведнъж долита лъч,
в огледалото се отразява,
и от нечии вълшебни думи
лабиринтът като пясък
се разпада.