автор: Freya

Почти си принц, а аз почти принцеса,
почти те имам и съвсем съм твоя,
почти съм се превърнала във песен,
а тебе съм направила герой,
достоен за целувки сто години,
без даже да си сборил някой змей,
без девет планини да си преминал.
И слънцето навярно ще изгрее
без твойте устни да са разтопили
налюбеното тяло на нощта ми,
но утрото ми скърца във безсилие,
не пръсне ли коси на твойто рамо,
не вдиша ли от бялата ти длан
задрямалата миризма на нежност,
която е…почти е обещание.
И знаеш ли, почти е неизбежно,
защото е премного обичта ми,
която ще тежи като доспехи
и като съвест, щом пристъпя в храм,
притихнал в белота и във утеха.
Почти е щастие, почти е савършенство,
почти съм цяла и почти завършена,
почти си бог, почти си влюбен в мен,
почти величествено е...преди да свърши.