автор: midnight_witch

докато се мразиш
мога да си стоя и да те гледам отстрани
потънала във вселенско безразличие
до толкова
че да не те забелязвам
като тъжна вест написана с дребен шрифт
между 11 и 19 страница на утрешният вестник
мога да си пия шардонето изстудено с лед
кръстосала краката си като Х с който се зачертаваш сам
да поклащам (без)умно ботушите си на Феручи
обсъждайки новите модни тенденции
за блондинки.
мога да ти звънна
и да ти кажа
върви на майната си нещастнико
не искам да чувам за теб докато съм жива
изчезни
и се изтрий от живота ми
мога толкова много докато се мразиш
да те смажа с презрение
да те обявя пред света за
прасе
терорист
мухльо
неудачник
да те подритна като псе ,което моли с влажни очи
за остатъците от чувствата ми
които раздавам на другите
да те смачкам
/това е толкова лесно /
особено когато сам си се приел за смачкан
и си загубил всичката вяра
на този свят
след като си спрял да пресичаш на червено
и всички телефони ти дават заето
мога
да те манипулирам
да те лъжа
и презирам
да те обвинявам за световният геноцид
хипотетично – мога
с тази разлика
че предпочитам да убивам себе си
в безплътни делници
и уикенди пълни с безсмислие
че ми е все едно какво се случва с мен
докато знам
че можеш да пресичаш нови улици увлечен от трафика
и тълпите
да създаваш цветни фенери
които да подаряваш на случайни жени
не бих те наранила
заради спорта
или клишетата по жълтите вестници
или защото такива са очакванията за жени (като мен)
без да се блъскам в навалицата
от лица преминаващи
и без особени белези в животът ти
като следа от самолет в небе
/който вече се е приземил по местопредназначение/
без
да отнемем
въздуха ти
самолюбието
или центробежната сила на Егото
всъщност мога единствено да те обичам
докато Ти
се мразиш.