автор: Vlad_Ongyl

Далече е селото - чува се само гласът на камбаната,
за смърт или за празник биеща. Вдигаш десница,
сторваш кръстния знак. Овошките по хълмовете и поляните
са единствени свидетели на топлата сълза в зеницата ти.

Навярно ти ще видиш и в заловения крадец приятел.
Но както кукувича прежда житен клас - самотата те обгръща.
И няма смисъл пак да питаш скитащия из листата вятър
защо руши се изоставената от стопаните си къща.

С гласове на твои мъртви близки дърветата проговарят.
Хортуваш кротко с тях, с пчели и мравки, и с врабци,
додето песни на щурци портите на деня притварят.

Пазачо на овощната градина, когото прагът към отвъдното зове,
разбираш ти в самия край на земните си дни -
мълчанието има много, много гласове.