автор: vanilin

         В памет на Иван Гавраилов

Ковчегът ти тъй бързо си замина,
че портата забрави да се тръшне…
Самобръсначката, оставена на скрина,
замръзна с ножче все едно и също…

И в този зъзнещ ден души вървяха
след тялото, облечено набързо,
за да ти търсят, дядо, друга стряха,
та двата твои края да завържат…

Кажи ми, как се вързват двата края,
когато те са толкова далече?!… -
Душата ти пристъпя тихо в Рая,
а тялото е в корените вече…

И бавно ний вървим – все атеисти,
нечакащи от Времето пощада…
Но аз видях, как ти със дъх разлисти
цветята сред тълпата на площада!…

Ванилин Гавраилов